ПОД ТЕПЕТО има нов епизод!

Гледай сега!
Вкусът на градаЗабавление

Най-рядката бира в света дойде в „Котка и Мишка”

Трите вида на монашеската Westvleteren в ограничени количества в бара

Има една бира, за която „най” и „единствена” сякаш вървят с името й. Най-рядката в света. Най-добрата на планетата. Най-търсената. Най-легендарната. Единствената без етикет. Най-силната сред трапистките. Най-мистичната. Една от най-скъпите. Най-близката до Бог.  По-по-най. Това е легендарната бира Westvleteren, която по неведоми пътища стигна до Пловдив.

Най-трудно откриваемото пиво на земята вече може да бъде намерено в бар „Котка и Мишка”, при това в трите си вида. Количествата са ограничени, разбира се. Култовото заведение в Капана се добра до кехлибарения еликсир на монасите от  абатството "Свети Сикст" в белгийско градче Вествлетерен, за да я представи на ценителите под тепетата. Както пише в един репортаж на Дойче веле, има хора, които пропътуват стотици километри, за да се снабдят с манастирската бира, и не винаги успяват. Е, не е нужно. Тя дойде под тепетата, за да радва пиволюбците.

„Бирата е много силна, но отпуска приятно. Скъпа е, но си заслужава да я опиташ. Нищо чудно, че хората се редят на опашки, за да си я купят. Става дума за най-добрата бира на света, както я наричат някои от феновете й”, се казва още в статията на Дойче веле, посветена на Westvleteren .

Тя e една от осемте трапистки марки бира, заедно с Achel, Westmalle, Chimay, Orval, Rochefort, Engelszell и La Trappe, които имат правото да носят знака „Автентичен трапистки продукт“, като е най-малката измежду трапистките пивоварни. Годишното производство е минимално. Въпреки увеличаване на търсенето на техните бири, монасите не желаят да произвеждат по-големи количества. Предвид ограниченото производство бирата се продава само в магазина на абатството и то след предварителна резервация, и в кафенето до абатството „In De Vrede“, .

„Монасите от "Свети Сикст" произвеждат само толкова бира, колкото им е необходима, за да могат да се издържат от продажбите. Брат Михаел казва: "На първо място ние сме монаси. Преди да постъпя в манастира, варенето на бира изобщо не ме интересуваше. Призванието ми не е да произвеждам бира, а да търся Господ Бог.", пише в репортажа на Дойче веле.

От днес, в „Котка и Мишка”, можете да откриете и трита вида бира на монасите от "Свети Сикст". Бутилките са без етикет, но със специфични капачки в различни цветове. Westvleteren Blonde (зелена капачка) е светла бира с алкохолно съдържание 5.8 %, с тъмнооранжев цвят, със силна горчивина, с плодов вкус и аромат, с нотки на цитруси и сметана. Westvleteren 8 (синя капачка) е силна тъмна бира с алкохолно съдържание 8.0 %. Отличава се с тъмнокафяв цвят, силна горчивина, сложен и богат вкус, и аромат на шоколад и плодове, с нотки на стафиди, пъпеш, крем и малц, с много дълъг послевкус на хляб, малц, сушени плодове и алкохол. Най- търсената Westvleteren 12 (жълта капачка) е силна тъмна бира с алкохолно съдържание от 10.2 %. Произвежда се от 1940 година. Отличава се с тъмнокафяв цвят и комплексен аромат на карамел, хляб, стафиди и черен шоколад, с впечатляващ малцов вкус и отличен баланс между сладост и горчивина.

Ето какво пише българският бирен гуру Людмил Фотев  за Westvleteren  в текста си със заглавие „Цената на една легенда” от фантастичната си пиво енциклопедия „Езикът на бирата”:
В разгара на лятото медиите съобщиха за свършването на най-рядката бира в света – Westvleteren, варена в манастира St Sixtus. Седмици по-рано, без да подозирам това, си бях уговорил среща в клауструма на същия белгийски манастир и ето ме пред прага на истината. На истината за най-силната и най-рядката от шестте трапистки бири в света. Досега съм ви говорил за четири от тях – Orval, Chimay, Rochefort, както и за единствената холандска – La Trappe, възстановила отскоро правото на лейбъла Автентичен трапистки продукт, отнет преди години вследствие на включването в портфолиото на мултинационалната група „Бавария“. Къде по-лесно, къде по-трудно, братята пивовари са ме допускали в светая светих зад манастирските стени, където, без да демистифицират всичко докрай, са ме запознавали със законна гордост с тези чудеса на пивоварството. Сетне сме коментирали вкус, хармония, баланс в странноприемницата на съответния манастир и когато след време с някои от тях сме се виждали отново, красивите броеве на „Бакхус“ и техните снимки са връщали божието богу и кесаревото кесарю.

Знаех, че дори и Майкъл Джексън (не онзи, а гуруто на бирените писатели журналисти, всемогъщият поданик на НВ кралицата) не е бил допускан в самия манастир – едно от най-каноничните места към заветите на основателя на ордена свети Беноа (V век).

Самото разположение на манастира е спомогнало за запазването на ореола на тайнственост. Ако подобно на мен с разпечатана карта от интернет тръгнете на стоп до заветното място, едва ли ще попаднете на указателни табели или поклонници с автомобили. Туристите обичайно са с велосипеди, а пословичният ми късмет този път проработи и бях любезно доставен от един производител на лебеди, на когото първо се наложи да помогна при разтоварването им в близката ферма. Той ме успокои, че бира има, но само за консумация на място.

От средата на миналия век игумените строго ограничават бироправенето до нужните за оцеляването (като продажби и употреба) количества. След последната модернизация на производството в деветдесетте процесът е автоматизиран почти напълно и е под контрола на един от по-младите отци (всичко там са 26, най-младият е на 29 години). Както повелява правилникът, никой не говори с никого, разбират се само с погледи и жестове, но различията в характерите и съдбите им си остават. Любопитствам случвало ли се е някой да си тръгне, гидът ми Марк е невъзмутим – да, както и преди, така и след изпитателния първоначален срок. Но този, който бил тръгнал да обикаля света с велосипед, още е монах и, изглежда, няма желание да продължава мирските си авантюри. Казах си на ум, че в пътуване с лебеди няма нищо лошо, дори и да трябва да товариш 25 кг чували с птичи зоб. В това време се появяват чашите ни с шоколадова течност и фина половинсантиметрова пяна. За разлика от другите трапистки манастири тук използват само местни суровини и резултатът е достоен. Все пак да не забравяме, че манастирът в сегашния му вид е издигнат между 1831 и 1840 г. от търговец на хмел (Поперинг, само на 7 км оттам е столицата на белгийския хмел). Спомням си първото си съприкосновение с най-силната Westvleteren – преди 7 години тя бе с 12 градуса алкохол (да не се бърка с нашите етикети, където 12 означава екстракт на сухо вещество). Разбира се, и в сегашните си градуси (10.2), както и другата тъмна (8) могат да отлежават поне три години преди достигане на отличен вкус. С времето се достига до близък на порто вкус, а по пътя дотам, ако човек е по-нетърпелив, ще се задоволи с нежни хармонии от шоколад, полски цветя и среднодълъг послевкус на далечна смокиня. И ето че се връщаме към засиления интерес, предизвикал временното изчезване от никога несъществуващия за нея пазар. Естествено Марк и братята знаят, че бирата им се продава незаконно поне в два магазина и няколко кафета в Брюксел, но както той самият ми казва, немислимо е да опетняват името си със съдебни искове и т.н. Нека на всеки му тежало престъпването на Божията воля. Споделям му, че току-що идвам от Orval, където малко повече от половината приходи отиват за социални дела, което според мен оправдава новите инвестиции в неръждаеми казани, които да заменят красивите и трудни за поддръжка медни. Това отдавна е факт и при тях, но не им се говори за реклама и други небогоугодни дела. Говорим си за символите, оказва се, че палмата при тях и при братята им от Рошфор има своето библейско значение; епископският скиптър не ме учудва – при Hoegarden той е в компанията на пивоварска лопата за разбъркване на малца. Това е и единствената трапистка бира без етикет – от десет години не е прието да се използва образ на монах за реклама. Спазват го само бирите с контролиран произход, а другите щедро се наричат патер, приор, абат, монах, троен монах и от капачките и етикетите им ви гледат закръглени, нахилени, недвусмислено подканящи ви герои, като че изтипосани от ученици на Чудомир. (Е, немските им колеги от Weidener в Марктл пуснаха Papstbier с лика на светейшеството, без да подозират отрицателното му отношение към превръщането на религията в бизнес.)

Не мога да обещая на Марк, че в статията си ще говоря само за радикали като свети Бернар и проповядваното от него връщане към изворите, но реалността ми идва на помощ. Съобщават му, че репортер на Би Би Си също се интересувал от него, съзирам и оператор и си казвам колко добре, че ми се появиха лебедите на пътя… Марк ме въвежда на крачка в манастира – там е колата му, с нея ще ме откара до Поперинг, разбира се, не вадя апарата. Пред рампата на манастирския магазин вече има три коли – отваря след час и всеки дошъл може да си купи дървена каса с 24 четвъртлитрови шишенца от най-слабата, 6-градусова, светла бира. За другите ще се почака месец да отлежат. Чувствам се привилегирован с кутията с пълен комплект бутилки и чаша, която наистина не може да се намери извън Вествлетерен. До тръгването на влака за Брюксел има половин час, благодаря на Марк и вместо сбогуване му казвам, че въпреки европейските тенденции за намаляване консумацията на бира сегментът на трапистките и другите редки бири има ежегоден непрекъснат ръст. Няма нужда от библейски легенди, и за Давид, и за Голиат ще има място. Особено като Голиат прибави в портфолиото си някой пореден светец или свято място. В кафето до малката гара единственият клиент се оживява, като разбира откъде чак идвам. Съдържателката направо хлъцва, като казвам как и у нас съм пътувал на стоп през плантации хмел. Както е прието, веднага ми предлагат да ме почерпят с манастирска бира, не отказвам, въпреки че става дума за поредното разклонение на легендата – St Bernardus, правена в съседно Вату и носила преди време името на траписткия манастир St Sixtus. Е, не е съвсем вкус на легенда. Връщането в Брюксел минава и през бирения храм на съседната на Гранд плас уличка, където обикновените туристи плащат за светлия Westvleteren четирикратно по-висока цена. Така е, всяка легенда има своята стойност.
 

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина